Днес изобщо не бях добре. Още със самото си събуждане, имах чувството, че ме е газило нещо. То не бяха гадения, не бяхо повдигания, не бяха световъртежи… Не ме питайте как отидох за физическо. Ама съм си реишил- жив, умрял, трябва да ходя в университета, пък каквото ще да става. Все се надявах, че с напредването на деня, работите малко или много ще се оправят. А те като че ли напук, ставаха все по-зле и по- зле. Нямам спомени, колко пъти заспивах, и се събуждах днес, и всеки път сънувам някакви объркани неща. На преден фон аспектират невзети изпити, и неразбрани лекции. Никога не съм си мислел, че нещо такова може да ми влезе толкова дълбоко под кожата. И въпреки това, нещо толкова досадно като ученето, ми влезе под кожата, и е един от главните ми кошмари напоследък.За последно легнах към 6 часа, и се събудих ей сега към 11. Чукам на дърво, май съм по-добре. Е, разбира се баба ми не пропусна да ми обяснява, колко много килограми съм бил смъкнал, и как това сигурно било анемия. Е, като се има напредвид, че започнахме от язва, а сега сме на анемия, може би имаме някакъв напредък. Надявам се де. Както и да е, днес ми се обади Влади! (hug) Да съобщя на всички бивши членове на 12В, че момичетата от Варна са добре, и пращат много поздрави. Специални прегръдки към Нео (това не са мои думи). Нео да се чувства важен. (+ Пък Надето нещо се губела малко или много, ама някой ден ще им се изсипя аз в тая Варна. Не вярвам хазайката на Влади и Мария, да е такъв вампир, какъвто разправят. Въпреки, че ако е вярно, и се появя там, най-много да отнеса няколко чехъла по главата. Малко остана от този ден. Дано утрешният биде по-добър. (и-то е умишлено, нещастник).
Толкова от батко ви. (+