Тази публикация, е кръстена на най-прекрасното същество в този РУ. И единствено тя се сети да ме коригира за “есенция”, е “сентенция”. Което си беше наистина грешка, на която си заслужава да се обърне внимание, а не някакви си разместени букви от бързо набиране, на който бат ви Павлов никога не пропуска да натвърди, въпреки създаването на десетте правила на блога. ;D .
“Това е невъзможно!” - казала Причината. “Това е безразсъдство” - отбелязал Опитът. “Това е безполезно!” - отсякла Гордостта. “Опитай…” - прошепнала Мечтата…..
Ето за това си говорим. Изключително красиво, изключително непринудено и… Запазва се в съзнанието. Опитай, прошепнала мечтата. Отново засягам темата за мечтателите, и останаха ли хора от нашата порода в това странно общество, в което на мода са мимолетните връзки, 15 годишните курви, правещи секс от 12 годишни, празните погледи, стремежите към бездушно щастие… И ако някъде се появи малко цвят, цялата тази сива, мъртвешка маса, се нахвърля върху него, и го разкъсва бавно, но сигурно. Мечтата… Защо е мечта? Защото е недостижима. Блян, издигнат на пиедестал, към който се стремиш сляпо, ден и нощ. И когато я достигнеш… Тя става нещо земно. Като fallen angel. (На английски звучи по-добре!). Ангел без крила… И тогава, се появява нова мечта- още по-дръзка, и още по-недостижима от предната. И животът ти отново придобива смисъл. Опитай, казала мечтата. Опитай, следвай ме. Аз съм с теб…
пп Специални поздрави на Варненските ни момичета- Надя, Влади, Мария, Ради, да не забравяме и Ивчо (който отговаря само на половината описание), И ей, липсвате ми, приятели… Дано се оправите в тази варненска джунгла. И не спирайте да преследвате мечтите си. Да черпим от живота мечти, да даваме на мечтите живот… (Това също е изключително добра сентенция. Пишеше я на едно табло в кабинета по физика. От жена учен е, но не умея да помня много имена…)