Поредните образователни нелепости…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Учи говедо! Учи! Нищо, че повечето неща, не ти трябват реално погледнато за твоята специалност. Ти говедо, трябва да учиш, защото трябва с нещо да ти се запълнят часовете. Например с четири последователни часа математика. И за какво да учиш говедо? Ама как за какво, за матрици, детерминанти, полиноми, и имагинерни числа разбира се. Хареса ми какво каза този шемет, който ни предава по физика. (Не че тя ми нужна, но човекът е пич.) Та той каза- Във Вселената, всички числа са РЕЛНИ. Колегите мечтатели (математици), да ме извиняват. (Бел.спрв. имагинерен, идва от латинки, и означава въображение, мечта, представа). И много точно си го каза пичът, ако иде реч… И така, вчера имах четири последователни часа висша математика, в които взехме 5 или 6 урока. Живо впечатление ми направи, че на преподавателят не му пука, до колко студентът е разбрал. Не, той трябва да си избълва възможно най-много материал, без значение, колко достъпно го прави, без да допуска, че не всички в залата имат академично звание… Все по-често започвам да си забравям името. Добре че има хора като Кари, и Нео, които ме вкарват от време на време в правия път. Едно благодарско и към двамата.  Мъча се, но нещо не ми достига. Темповете са ненормално високи. Ще видим, дали ще удържа. Ето сега, за след окомо 2 часа имам упражнение по физика. Имам да науча някакви си 30-35 странички. Колко му е? Прочитам едното изречение амнайсе пъти, и почти успявам да го разбера. Ох, неразумний юруде, къде попаднах… Гледах програмата на пичовете от Български език и История. Много приятна ми звучи- Истори, Архаична история, Български език, Археология… Поне знам, какво ще правя, ако не издържа семестъра. Въпреки че, не може да се отказавм от нещо, което не е започнало. Или ще си вляза в ритъм, или ще превъртя. Средно положение няма. Междудругото, записах се на тенис на маса в неделя. Винаги ме е харесвала идеята за  тенис на корд, но това беше единствената му алтернатива. Извратено място е това. Когато обясних на Сашко, какво се случва, пичът се хвана за главата. (Сашо учи в Дъблин, нещо свързано с политика.) Той е в прогарама, с която може да излезе с ТРИ висши, и пак се хвана за главата, като разбра какво се учи… Един реверанс на българското образование… Студентските години били най-сладките? За сега ми да се гръмна. Но ще поразсъждавам върху тази идея, след уикенда. И така, един поздрав на читателите с http://www.youtube.com/watch?v=JHcJRZsQGlI , и батко ви отива да прочете още малко по един от най-”важните” предмети, които ще му “трябват” физика. А по-точно, как се мери със шублер, винтов окулярен микроскоп, нониус и т.н. Абе все неща, тясно свързани с компютрите…

15-ти…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

     Странно животно беше това 15-ти септември… Официално започна новият ми живот. Но преди това, трябваше да се сбогуваме със стария… Събрахме се отново. В нашата си класна стая, с нашата си класна… Беше един доста емоционален момент за мен. Особено, след като погледнах надолу през моя си прозорец, и осъзнах, че вече няма място за мен… Че извърхвяхме всичкия път от I”б”, през V “д”, та чак до XII “в”… XII “в”, и времето замръзна… Винаги ще съм XII “в”, на випуск 2008… Видях толкова стари муцунки, което адски ме израдва- Надя, Теди, Владо (той всеки ден идва у нас, така че не се брои :D), Влади, Ели, Нео, Ивка,Цецо, Мишо,Мартин, Дидо, класната… Отвън бяха… Ох, видях се с Оля… Адски ме израдва.  Изключително се е променила, и заминава за Германия. Описа градчето, където ще учи, като тихо спокойно и неповторимо място… ^_^ Късметлийче! :P  От сегашните 12 класове, Павката както винаги стърчеше една глава над останалите. Тоцата, ах тоз метъл… :D Видях и Маги. ^_^ Даже си го гушнах. (hug) . Цецка Маркова, Румяна Ковачева, Марин Найденов, Ели, Светла, Люсито, Лъчко, Гошо… Старите муцунки… Емо, Ани и прочие и прочие… Хубавото е, че се оказахме доста от нашите хора във ВИМЕС. Най-голямо впечатление ми направи лудата Дидка, която като ме видя в края на единия коридор на ВУЗ-а, ми се нахвърли… :D Дидка, винаги си е била и ще бъде шемет. (+ Там видях и близначките- Радостина и Мария. Оле, ако не ми се бяха обадили, нямаше да ги позная, честно… Станали са като фотомодели…И така, следваше нещо стандартно- чакане за тържество, ненамиране на барче, и реч на управленско лице. (= И така, баткото започна първата си лекция. Изтегли се на първи чин още от началото. А на първия чин се запозна с няколко човека, най-голямо впечатление от които му направи Зори. Но да не прибързваме с коментарите. ^_^. Това висшата математика ми се вижда сладко животно.  Тази жена, още от самото начало ни влезе с кофите, въвеждайки матрици и детерминанти, но мисля, че с малко прочитане ще го чатна. Само да си намеря учебници… :P Като стана въпрос за учебници- отивам аз да се запиша за библиотеката в касата и… Отново не си знаех факултетнтия номер. Поне каките от там ме помнеха. :D (Чак ми стана чудно, когато едната каза- Ама ти и миналия път идва хиляда пъти… :D) Имам нови познати! Уи! ^_^ След това имахме нещо, чиято абривиатура е КТцКТТ (Не знам, честно… :D) Там един супер пич ни пусна разни презентаций, и си говорихме за устройство на компютри. До тук добре. Обаче, когато същият този пич, взе да ни приказва за транзистори, резистори и закон на ОМ, ми идеше да лапна нещо огнестрелно и да натисна спусъка… (Случва ми се за втори път в порядъка на два дни… :D) Може би трябва да се прегледам. (+ Едно благодарско на Нео, че ме позакара.

Ами това е сладурковци. На баткото първия ден във ВИМЕС. Сега обаче ще заминава баткото, че след 1 час започва вторият му такъв, а има една камара неща да свърши преди това. :P

 

12 в Reunion Част 2

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

   Ето, че настана време, отново да се посъберем старите муцунки. Поредната сбирка на вечния 12 В. Вярно, дойдохме всичко на всичко… (Владо, Надя, Влади, Нео, другия Владо, Мишо, класната, и за малко Теди) 8 човека!, но си беше супер добре. Сашко прати поздрави от Ирландия (поздрави Саше, обича ме те!). И така, сядаме си ние на Елит, и започваме да дъним. И си беше супер, докато зад микрофона не застана една кака, която си мислеше, че може да пее… (Е, не можеше, и все още не може!). Отделно на това бяха я надули прекалено много… Не чувах какво говори даже Влади, която беше точно до мен. А пък колко се израдвах на Надито… Оле, не бяхт си я виждал близо месец. Ама отслабнала с поне едно 7-8 килограма, с нови дрешки, нова прическа. Абе като за Варна. Само да не вземе да си хване там някой 40 годишен батко, че ще я бия. ^_^ Мишо пък работел в Силвена Фото. (Винаги съм знаел, че ще се занимава с нещо, свързано със снимане.) И така, цяла вечер си слушаме чалга… Малко се отвратих от живота честно казано. Особено, когато каката, която си мисли, че може да пее, задъни Камъните падат… Идеше ми да налапам нещо огнестрелно, и да натисна спусака. Това чалгата, не е работа… Виж, Металика са друго нещо. Сега съм си надул Master of Puppets със симвоничния оркестър, и си се кефя. А, онзи ден излизахме с Кари, и си купих нова блуза. (Фук-фук). Тя пък си взе най-сексапилните дънки. ^_^ Но сега за да ги носи, трябва да си купи подходящи обувки, подходяща блуза и т.н… А дънките са си секси, дори без да ги носи с блуза. (Това прозвуча малко перверзно… :D) Искам да изкажа възмущение от това, как преспокойно си пафкаше точно пред мен, очите ми се насълзиха, а когато се прибрах, смърдях толкова на цигари, че чак аз го усещах… Майка ми си реши, че съм пропушил, а аз най-отговорно й заявих, че не й влиза в работата. Това прозвуза доста детски… Както и да е. Добре че има добри хора, като Влади, които си носят коли, и карат бедните мръзнещи Надя, Дидо и Владо, максимално най-близо до тях. Всички обичаме Влади. (hug). Счупих си чадъра. Спи ми се. Лека нощ. (+

 

Морето…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Здравейте. Това се пише специално за сутрешното кафе на Влади. (hug) Защото подочух, че намало какво да прави, като си пие кафето сутрин последните дни. ^_^ И така, преди няколко дни се роди спонтанната идея да се отиде до Варна. Имаше решение да се тръгне към 6 часа сутринта, но йок… Както и да е, към 12 почти успешно отпътувахме посока Варна, с понататъшната идея да се мине и през Несебър. Тъй като съм наивно същество, си взех и лаптопа, вярвайки, че ще успея да хвана някакъв интернет. И, о чудо! След дълги часове обикаляне на апартамента, най-сетне хванах безжична мрежа на човек, който явно не му е понятно какво означава закодиране на излъчвател. Е, вярно хващаше се само от терасата, и то като застана

в опеделена поза, скоростта беше само около 512 kbps, но пък какво толкова? Имах интернет и бях доволен. Първата вечер излязохме на разузнавателна обиколка. Не бях летувал тук…от лятото на 1997-ма, ако не се лъжа… А тогава ях с нашите, и не помня особено много. Помня две седмици, една от която си я изболедувах… Но това е друга тема на разговор. И така, пообиколихме ние Варната… Преди си мечтаех да живея тук. Една неясна, несвързана мечта, която нямаше реално обяснение. Сега обаче, осъзнах, че това е просто една мечта, без бъдеще и без перспектива. Не харесвам Варна. Твърдо се убедих в това. (Дано Алекс да не се учуди, защото именно на нея й развивах тази теза за това колко съм влюбен във Варна…) И така де, направих си генералния извод, след като се поразходих из така наречената главна улица и… Гъч, гъч гъч… Не, това не е за мен… Решихме да се пуснем към Варненския МОЛ… Тук е моментът да се почешя умно, и да свия рамене… Гигантска сграда, пълна с бижутерийни магазини, магазини за обувки и дрехи… И това на пет етажа… Изобщо ми се изгуби смисълът…Но във всяка пустиня си има оазис. Моят оаис беше един щанд на Apple, където отблизо успях да се запозная с новия Leopard, и то на аригинална ейпълска машина. А каката зад щанда… Боже, тя говореше моя език… В тази безсмислена огромна сграда, се намери един човек, който да говори на моя език. За пръв път видях компютър с феноменалните 6 мегабайта кеш! Естествено, струваше и солидната сумичка от 2100 лева. Но чак онзи ден схванах влечението на великия pRoMiNd към Ейпълите. И най-отговорно заявявам, че MAC ще е ОС-а, писан за следващия ми компютър. Наистина си заслужава. Другото по-забележително нещо беше негово величество  eсколаторът… Тук вече наистина бях хванат неподготвен… Никога няма да забравя първото ми качване с тази дива, автоматизирана стълба… За пореден път се убедих, че предпочитам простичките неща. Изобщо цялото това навлизане на техника… Понякога се губи човешкото. Какво толкова ако изкачиш няколко смотани стълби? Ще ти стане пришка на крака ли? Не знам, но за мен това не е особено нормално… Като казах какво никога няма да забравя… Има няколко

моменти с колите, които никога няма да забравя- Първия път, когато влязох с учебната кола в глада (а то беше първият ми учебен час!), първия път, когато седнах зад волана на Реното с баща ми, първия път, когато излязох с Реното сам, и първото ми каране по магистрала… Леле, това беше неповторимо… За пръв път да карам наистина бързо,

и то да е позволено… Но също така на магистрала, нещата се случват в пъти по-бързо, от колкото на обикноен път, така че вимавайте колеги. ^_^ И така… следващто по-интересно нещо, което се случи, беше ходенето до Несебър… Главно, защото и Иив беше там. ^_^

Тук искам да се извиня, за стреса, който тя преживя. Да й се обадя, и да й кажа, чакам те на мостчето с влакчетата, след половин час…  Но все пак, тя бързичко се окопити, и прекарахме един незабравим час.Но както Кари каза, красивите мигове, са просто мигов… Но пък именно заради това са красиви…Да се отбелележа, че в този ден, два пъти влизах в Стария град- веднъж с моите хора, и веднъж с Иив, и двата пъти успях да се загубя... ;D Добре, че и двата пъти, имаше кой да ми покаже правия път. :D А пътят приятельо, е напред. Винаги е натам, и винаги ще бъде. Сега съм седнал на една тераса на петия етаж, и си мисля, дали последния месец, не сгреших някъде… Дали поддех  правилния път, дали взех правилните решения, дали започнах верния бизнес, дали попаднах на точните хора за това… Who can show us? Only time… Това е от песен на Enya. И като казах Enya, поздрави за Борито, която ми показа тази песен, преди толкова време… Но пък знае ли човек… Всъщност, знае се. Ако съдбата не съществува, то миналото е константа. Колкото и да го мислиш, не можеш да го промениш. Можеш да живееш с него, да се поучаваш от него, то може да е променило живота ти, и да ти е дало нови насоки да го изживееш, но то е константа. То не може да се променя. Топлият варненски вятър, е нещо уникално. И сега и сега, седейки си на тази тераса,

усещайки благотворното му влияние, осъзнавам какъв съм късметлия, че съм тук. Че напук на всички и всичко, успях да си взема моите си няколко дни от лятото. Защото, с годините, летата стават все по-малки, и по-малки. Започваме да работим през ваканцийте,после започваме да учим и да работим, да работим и да учим, и накрая се оказваме на 30 години с поне едно дете, женени, обвързани във вечността. Най-хубавите години… Обичам времето, когато бях дете. Когато по цял ден бях навън, и се прибирах само да вечерям. Обичам времето, когато бях ученик. Всъщност, обичам времето… Обичах да съм свободен. Здравей живот… И дори хубавите мигове да стават все по-малко, и дори и почти да изчезнат, тях пак ще ги има. Ще си ги направя. Ще си ги създам.Една усмивка вповече, един пламък в детски очи… Ethernal Flame