Кълна се, никога да не забравям теб,
с когото 5 години всичко съм делил… (Само че при нас бяха 12…)
Липсвате ми приятели. Пуснах си тази песен… Пуснах си и всичките песни от клипа, който направих за класната. Всъщност, гледах клипа… Отново и отново… И отново и отново, се убеждавам, че моментът с прегръдките, може да разплаче, дори най-коравосърдечния човек… Днес с Нео си говорихме… Дали на 15-ти ще се съберем приятели? Дали няма всеки да е тръгнал по пътя си? Дали някога отново 12в, отново ще е 12в? Всъщност, отново ще има 12в, но това няма да сме ние… Да, след дипломирането, и бездушната церемония, всичко свърши. Отново се сетих, за това, как хората, от втория етаж, на които години наред съм вярвал, и които съм уважавал, ме прецакаха така с дипломата… Сетих се за всички вас… Надя, Теди, Владо Станчев, Сашко, Влади, Цецко, Нео, Мартин, Дидо Стойнов, Ели, Ради, Мария, Ивчето, Катето, Мишо, Владо Ангелов, г-жа Симеонова и г-жа Кръстева, които са двете учителки от гимназията, които ВИНАГИ ЩЕ ПОМНЯ и ще обичам… Обичам ви… И дори част от нас, да се върнат на 15-ти, никога няма да е същото… Едното беше, никога няма да бъде отново… :(