Това е един доста философски въпрос . Всъщност въпросите са две, формулирани в едно. Онзи ден просто спорих ожесточено с една приятелка, който упорито си твърдеше, че всичко е предначертано, и ни сме само едни пионки, играещи извратен космически шах. Дали? Човекът е животно с мозък, способно на рационална мисъл и членоразделна реч. И това ни различава от повечето представители на животинския свят. Винаги съм си мислел, че самият факт, че можем да разсъждаваме над съдбата, я прави невалидна величина. Ако наистина, някой пишеше съдбата, и чертаеше пътя ни, дали щеше да ни позволи да мислим над този път? Не миисля така. Щеше просто да ни кара да го извървим, докато не стигнем осмия квадрат, или докато не се издъним. А какво ще стане, щеше да го реши Той. Така че, няма съдба приятели. Само тази, която сами си изковем. И ако някой отново ми каже, че всичко е редначертано, отново ще му се усмихна под мустак и ще проведем сходен спор. (+