Ако има нещо, което мразя повече от скрибузането на тебешир на този свят, то това са несериозните хора… Ненавиждам отменени уговорки, систематично неспазени обещания, и изобщо гледането на живота по несериозен начин. (Такива действия очаквайте от деца на възраст до 16 години). Бе като се замисля, може да се очаква от всеки. Изобщо, няма сериозно неща. Така де, какво става с мен? Няма да ходя в Созопол. Дилемата отпадна. Благодаря за напразния лъч надежда. Но пък няма да ходя на почивка и с нашите. ^_^ Което е добре, всъщност страхотно, защото оставам насаме с буса. :D Ам то напоследък, няма много за блогване. Само работа, работа и бля бля. Нека спомена Иив- едно от малкото хубави неща, които ми се случват напоследък. :P О, и вчера си разглобих телефона да го оправя, на джойстика продължава да си е същото дърво…
Дидо out :)