Nemo`s Gate

Днес е последният ми изпит. И след като преди два дни си загубих портомонето, а вчера то се яви, вече спокойно мога да отида и да ги смажа. (+ Искам специално да благодаря на Адриан (собственика на големия магазин в блок Колос), за съдействито, което ми оказа за намирането на въпросното портоомне. Не вяравм друг човек да беше го направил, но той определено е пич. (+  Пазарувайте при него и определено нямаа да сгрещите. (+ И както бях се зарекъл, вече пари и лични документи- ОТДЕЛНО. Купих си един визитник и си наслагах  там всичките документи и визитни картички. Понеже времето напредва, искам да пратя едно целувка на Иив {P} и да заминавам да влизам в Русенския Университет. ;P

Дидо out

Това е един доста философски въпрос . Всъщност въпросите са две, формулирани в едно. Онзи ден просто спорих ожесточено с една приятелка, който упорито си твърдеше, че всичко е предначертано, и ни сме само едни пионки, играещи извратен космически шах. Дали? Човекът е животно с мозък, способно на рационална мисъл и членоразделна реч.  И това ни различава от повечето представители на животинския свят. Винаги съм си мислел, че самият факт, че можем да разсъждаваме над съдбата, я прави невалидна величина. Ако наистина, някой пишеше съдбата, и чертаеше пътя ни, дали щеше да ни позволи да мислим над този път?  Не миисля така. Щеше просто да ни кара да го извървим, докато не стигнем осмия квадрат, или докато не се издъним. А какво ще стане, щеше да го реши Той. Така че, няма съдба приятели. Само тази, която сами си изковем. И ако някой отново ми каже, че всичко е редначертано, отново ще му се усмихна под мустак и ще проведем сходен спор. (+

Обожавам Дан Браун! Всъщност, преди се бях зарекъл, да не му чета книгите, но на майтап реших да прочета няколко странички от “Цифровата крепост”, поради скука, и от тогава започна една мания… Книгата я прочетох за два дни букавлно. След това минах на “Метеоритът”, а сега съм на “Шестосто клеймо”. След него ми остава гвоздей в творечството му, а именно “Шифърът на Леонардо”.  Подобно на любимия ми автор Марио Пузо, и Браун залага на така нареченета от мен разпокъсъност. Точно когато стигне кулминативна точка в главата, той започва нова глава със съвсем друга насоченост. Но разликата е че, Дан Браун, представя няколко линий на ризвите на действието, които постепенно се приближават, докато накрая не се засекат в един динамичен и напрегнат екшън, с неочаквани развръзки и непредвидим край.0 Препоръчвам горещо на читателите на блога, да прочетат поне една книга на Дан Браун. Уникален е! ^_^

Дидо out

Точно преди един месец стартира Личното пространство на NeMo, и въпреки скептицизма на някои хора, то чукна първия си месец онлайн. :P Ха да ни е честито и още дълго врерме онлайн си пожелавам. ;P