Хм… Едно спазено обещание. (: (За съжаление изгубило давност)

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Искаш ли да ти кажа една тайна? Сърцето ми е твое. За теб заспивам, за теб се събуждам. За теб дишам, за теб живея..Ти си  в основата на всяка моя усмивка, на всяка радостна мисъл… По-нежна от полъха на топъл летен бриз, с очи по-красиви от Изгрева. Очи  в които гори  пламък, който вечно е там, и  винаги излъчва надежда, дори когато си тъжна. Знаеш ли, че имаш най-красивото лице?  Най-изящната фигура, най-топлите ръце…Знаеш ли,  колко си съвършенна в този миг?  Любов? Не знам… Знам какво  казва сърцето ми. Сърцето ми е влюбчиво, лесно ранимо. Сърцето ми е отворено и чувствително. Сърцето ми търси теб… Сърцето ми е твое…  Хей, искаш ли да ти кажа една тайна?  Това всъщност си е нашата тайна, нали?

 

                                           * * * * *

 

 

Навън беше студено. Мрачно и подтискащо. Тя стоеше на прозореца, и го чакаше. Дали щеше до дойде?   Всяка сряда идваше. Но този път, тя беше поразена от някакво странно, необяснимо и отчайващо предчувствие. От времето? Затвори си очите, и си спомня първата им среща. Преди толкова много време…

    Отново валеше. Но тогава  дъждът беше топъл. Топъл летен дъжд, който докосваше нежно тялото й.  Беше приятно. За това тя не бързаше да се прибере. Разхождаше се по   алеята и си мечтаеше за нещо ново и различно. Около нея, хората бързаха. Бягаха, подплашени от водата.  Като мравки, бързащи да се приберат в жалките си мравуняци… Тогава го видя- единствения човек, който правеше същото като нея. Единственият, който не бързаше. Единстевинят, чиито замечтан поглед, приличаше на неиния. В момента, в който го видя, почувства нещо. Дали беше любов от пръв поглед? Не. Тя не вярваше в любовтта. Любовтта, беше твърде натрапчиво и обвързващо чувство. И въпреки това, не можеше да отлепи поглед от мъжа отсреща. Излъчването му я заплени… Тя трябваше да разбере, кой е той…

 

    * * * * *

 

    Стоеше на паркинга и се наслаждаваше на новата си кола. Всъщност, тази кола, беше всичко друго но не и нова. Беше модел Форд от 1985-та.  Беше я купил изгодно настаро. Не бе кой знае какво, но него не му и трябваше нещо повече. Дъждът го свари точно в тази позиция.  Той обичаше топлия летен дъжд, за това не се прибра в колата си, а тръгна бавно по алеята. Около него, хората бързаха да се скрият. Алеята опустя, а той вървеше все така бавно, и сигурно напред. Харесваше му начина, по който  капките се стичаха по лицето му, как се пропиваха в дрехите и косата му. Беше толкова освежаващо. Как беше възможно, хората да не харесват това чувство? Вървеше и си мечтаеше, да срещне, разбиращ поглед. И тогава я видя. Единствената, която не бързаше.  Излъчваше топлота, която той не беше срещал никъде. Лицето й, беше гладко,  а очите се рееха в мечтите. Той, разбра, че тя е точно като него.  Дали беше любов от пръв поглед? Трудно беше да се каже. Излъчването й, го заплени. Той трябваше да разбере, коя е

 

 

*  * * *

 

 

     Старата клошарка, стоеше седнала на ръба на тротоара. Вече не беше толква подвижна колкото преди. Трябваше да си почива все по-често и по-често. Годините казваха своята тежка присъда. Ванеса не винаги е била такава. Преди имаше живот, дом семейство… Но животът е живот, защото не винаги е живот… Тя беше единственият човек, който разбра, какво се случи.  Единственият човек, който видя началото и края. Тя беше там, и усети топлия нежен летен дъжд. Усети и силата на  страховитата и мрачна буря… Тя бе там и знаеше, че не колата уби младия мъж. Той падна много преди това. Но  не можа да направи нищо…Сподавеният й, отчаян вик, просто замлъкна в стихията…

 

                                       

                                          * * * * *

 

 

 Раздиращ гръм. Блясъкът на светкавицата, премина върху напрегнатото й лице, осветявайки красивите й и нежни черти.  Тя чакаше на прозореца.  Чакаще нещо, на което не му беше отредено да дойде…

 

                                                                                          DVD

 

Реклама.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Как се чувствам морално задължен да правя реклама сега… Мръсни гадини!

След рекламата на Кари, следва да порекламирам Алексей.

http://87.97.249.125/blog/   Много хубаво блогче с уникална визия. Определям скина, като дървен, защото това кафяво ми напомня на дърво, но г-н Павлов като че ли се подразни на това. Междудругото, г-н Павлов, надявам се да не откривате правописни грешки във въпросната реклама, защото тогава няма да си простя. Да проявявам неграмотност в реклама на блога Ви. Но нищо де, ще ми направите забележка! :D Шегата настрана, това блогче е наистина едно интересно четиво, създадено и обгрижвано, както Алексей се изрази, от човек, който го обича. (+

NeXT…

http://skru4.blogspot.com

Доста интересно блогче, представящо света под доста различна светлина. (+ Притежателят му притежава огромен трезор, пълне с пари, не ги споделя с никой, пести  и пести и се самоопределя като паток… :D Аз пък му дължа бира. Няма да сгрешите ако разгледате и този блогър. :)

Рекламата струва по 5 лева на пост. Стига толкова промоции. ;P

Шегувам се разбира се… Май… :P