Матурите излязоха!!!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Успях да се добера! Искам да поздравя първо преподавателката ми по математика и моя класна г-жа Радка Симеонова,  Влади и Нео, които бяха колеги в стаята за мъченията. Искам да ви кажа приятели, че изкарах 4.78 на матура, от която не разбирах почти нищо! И се гордея с това! 

Искам да поздравя г-жа Гинка Кръстева, която толкова добре ми помогна през тези две години, със стила си и начина на преподаване! Госпожо Кръстева, по вашият предмет аз изкарах 5.38, без предварителни къщни подготовки! Разчитах единствено и само на нещата, които научих във Вашите часове!

Обичам ви хора!

Ходене на монородица по мъките

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Какво ли е това?  Отговор лесен прост и ясен. И аз като всеки нормален зрелостник, искам да си видя резултатите от матурата. Е да ама не…Това с го знаех още от деня на матурата де. Тогава сайтът на МОН блокира. Е, как няма да блокира, имайки в предвид какъв ping ми връща…

PING mon.bg (212.122.183.196) from 192.168.x.x: 56 data bytes
64 bytes from 212.122.183.196: icmp_seq=0 ttl=123 time=11.706 ms
64 bytes from 212.122.183.196: icmp_seq=1 ttl=123 time=10.333 ms
64 bytes from 212.122.183.196: icmp_seq=2 ttl=123 time=10.748 ms

Сървър на Windows за нещо така важно…  И фактите говорят. При положение, че беше казано, че резултатите ще бъдат обявени в сайта на МОН в късния следобед, а сега още не е започнал ранния, май ще трябва да си  ги видя  утре, пред любимото ми Дойче Шуле… Евала на сайта на МОН. Всъщност има нещо. Сигурно искат да накарат повече от българската младеж да се движи, за да не вземем да затлъстеем. Това трябва  да е. Друго логично не се сещам…

Иронията настрани, остава ни само да дерзаем и да се молим, по някое време сайтът да благоволи да зареди… Успех на всички колеги зрелостници, които са в моето положение и проклинат администрацията на сайта на нашето любимо МОН!

За Дойчето и Дидо…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Ех, как го обичам това училище… Всъщност, не… Обичам сградата, обичам хората вътре… Напоследък обаче си задавам въпроса, обичам ли хората на втория етаж в тъмното коридорче? (Бел.пр.  Под тъмното коридорче, автовър има впредвид етажът, където се намират директоските кабинети. Тъчното идва от това, че няма прозорци.)

  Нека се върнем две години и поливан назад… Месецът беше Феврурари. Дидо беше 10 клас. Тогава Теди и Милена бяха подели една кампания, за посещения на дом за сираци ” Надежда”.  И аз бях участник в организирането. Всеки път, когато отидохме там плачех… Това е просто уникален сбор от чувства. Това което изпитваш, когато доставиш малко радост на тези бедни деца, и после осъзнаеш, че ще си тръгнеш, че тази вечер ще си регнеш в собственото си легло при собственото си семейство, а те ще останат тук… Болката е нечовешка… И така, Теди случайно се изпусна пред нашия любим директор, че разбирам от компютри и мога да правя уеб сайтове. (това за сайтовете не беше вярно понастоящем…). Първоначално идеята беше да се изготви уеб сайт на самия дом, но иницативният г-н директор, даде идеята, частта за дома да бъде част от бъдещият сайт на нашето училище… И на кого се падна честта? (Въпросът е реторичен. ) И така, Дидо започна да се учи, как се правят сайтове… Попринцип, бързо се уча и схващам, а този сайт го взех меко казано присърце. Последваха поредица от безсънни нощи, в които работех. Открих, че съм най-пълзотворен в периода между 1 и 6 сутринта. Харесваше ми. Въпреки, че заради този “режим”, имах проблеми със спането и после ми се наложи чак да гълтам валерияни, че да заспя… (попринцип отричам вясякакви сънотворни и прочие. През живота си най-силното, което съм бил е валериян, и надали е било повече от 4-5 пъти. И то повечето, точно в този период… ) И така, към средата на март, беше готова работната версия, в която влях толкова много… Фонът беше отровно зелен, на нашия директор така му харесвало… Но хората, пък и аз, не мислехме така, за това се заех да го преработя, и така се роди крайният вариант, който лично аз много харесвах. Датата беше 10 май, сайтът беше готов. Готово беше и първото и единствено издание на училищният вестник “Сияние”, издаден и събран по моя иницатива… и всичко тръгна добре… Администрарх го, поддържах го… До един прекрасен момент, когато се реши, че за да се публикува новина в сайта, то тя трябва да мине през една камара бюрокрация, и ако случайно бъде одобрена, чак тогава да се появи на сайта… Аз разбира се, се подразних адски много от това и волю или неволю започнах да се отдръпвам от проекта. Мразя бюрокрацията! Във всчиките й форми! Поисках няколко човека да ми помагат в поддръжката, защото сам просто нямах нерви. Естестевон, направиха се няколко опита, но така и не се намери точния човек. И всичко се забрави… И така, допреди няколко дни, когато моя милост, осъзна, че се е появил нов официален сайт на ДОйче Шуле… НОВ! Е, да де, бяха взели почти всичко ОТ МОЯТА РАЗРАБОТКА. Авторските ми снимки, идеи, някои рублики са копирани ЕДНО КЪМ ЕДНО… Общо взето, новиятг сайт е точно една леко променена  и безвкусна версия, на МОЯ САЙТ, в който вложих толкова много, и изградих с толкова чувство. Името ми разбира се, не е споменато никъде. Поне елементарно уважение да беше проявоне към моята натура… Но не!  Мислят си, че след като съм завършил, вече няма да ми пука. Е да ама не! Моята версия, която беше спряна, от днес отново е активна! Нека съществуват успоредно и хората да преценят…

Ех как го обичам това училище…  А за тъмния коридор…