Бирфест (не точно бирфест де)

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Планът беше бирфест. Обаче с Крис и Ренито много яката се разминахме… (а трябваше да дойдат до у нас да ме чакат на вратата… :@ )Седях си аз в стаята и мислено проклинах дезориентираността на тия двамата сладури, когато получих много интересно съобщение от непознат ник в скайпа, че след 30 минути трябва да съм на халите. ;P Много вяра не хващам на непознати, но след като разбрах, че е Алекс,  се изнесох от нас по най-бързия възможен начин… Естествено закъснях с 15 минути, и ги чаках около 15 минути,но  майната му. (+ Там бяха Сашо и Радо. Ей тоя Радо, първия път като го видях имах усещането, че ще ме убие с поглед. Но после се оказа супер пич. :) Поне с таков авпечатление останах де.  ;)  Ходихме на ДАФ. Винаги съм му се чудел на това заведение на цените, но пък атмосферата е много яка.  Пък и сервитьорката беше пич. (=  Понаглеждахме малко и мача, ма тия категорично отказваха да си вкарат по някой гол. После пък Алекс ми напомни, че имах и друга среща за тая вечер… Осъзнавайки, какъв съм малоумник се хванах за главата… Това момиче няма да иска да ме види повече. Нищо де, беше първа среща. Щеше да бъде де. ;p Не можеш да се ядосваш за нещо, което реално не се е случило. (: Междудругото се запознах и с на Алекс сестрата. И тя е сладур. :)

 След това си реших, че трябва да се видя с ония двамата сладури, въпреки, че им бях доста ядосан, но като им се обадих, те вече се прибирали… Ненормална история. По-късно със Сашо се завъртяхме малко към бирфеста, за да констатираме, че ония все още не са си дръннали гол. ;D Кофти тръпка. Аз пак си забравих апарата де… Много важно… ;D Абе оправих си настроението, за което благодаря. ;) Защото целия ми ден беше едно ступидо. Точно преди предполагаемото излизане с Крис и Ренито си проведох един разговор, който още повече ме крашна. Но пък истината си е истина. Боли, но като я знаеш, ти олеква. Това си е житейска истина. Няма нищо по-грозно и по-достоверно от истината.  То утре, тоест днес де, ще поливаме и матурите, ма за това обещавам да си взема апарата… Ако не забравя де. :) След малко отивам да зяпам поредните два записани епизода на “Шеметни години” по GTV.(Viva видео :) ) Ей, това е уникално сериалче! Горещо го препоръчвам, на всеки, който е имал смелостта да се порови в блога ми.

Дидо out :)

Момичетата…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Нека и аз подобно на Алексей да си направя подобне тема.  http://87.97.249.125/blog/?p=48  (Неговата)

Странно нещо сте вие момичетата в тази възраст. Някои неща не мога да ги схвана. Нормално ли е да излизаш с някой, и успоредно тоя някой да си върти  аферки с други хора? Как се наричало това? Свобода на действието? Любовта била отживелица… Колко останахте нормалните хора на тоя свят ве?! Нека си призная нещо.  Противоречива личност съм. Самата идея за падането на любовта и влагане на повече рационалност в нещата ми се вижда примамлива. Но иди научи човек да не чувства…  Не можеш да научиш чувствителния  да не чувства. Колкото и да се мъчиш, това не става. И в тоя момент, когато осъзнаеш на какъв малоумен глупак са те правили ти идва да счупиш нещо. В деня, когато се срещнеш с реалността, а това рано или късно става. Дай всичко на някой и го гледай как се гаври с теб.  Къде останаха истинските хора? Изобщо има ли такива, или ги гледаме само на рисунките в книжките с приказки…  Имам си една мечта, но тя си остава само една мечта… Любов, секс лъжи. Всъщност, Лъжи, секс, любов. Така се подреждат понятията сега. Като до последното вероятността да се стигне е повече от малка. Просто защото, любовта е отживелица. Тя не се случва. Тя е само хормонален дисбаланс… Рационалиста, нали? Всъщност, цялото ни общество е толкова морално деградирало, че просто няма накъде повече. Някъде го бях чел нещо подобно: ” Вие не сте нищо повече от кукли. Танцувате и се чукате, чукате се и танцувате.” И от горе стои един puppet-master (думата винаги ми е звучало по-добре на англииски. ), жадно присвил алчните си очички и оголил жълтеникавите си зъби, той се наслаждава на случващото се. 

Тииновете между 12 и 15. Много гадна работа, защото изтърквате истините за живота, сголбявайки ги във фрази, ИзГлЕжДаЩи тАкА. За това, каквато и истина да кажа, ще прозвучи глупаво, просто защото  тези истини се използвам без да влагате смисъл от вас. Разбира се, не слагам всички под общ знаменател.

И все пак, нормално е хората да чувстват.  Защо сме се превърнали в празни, бездушевни кукли, търсещи забавлението и моментната радост?  Какъв живот е това? Няма лошо понякога да не гледаш живота насериозно, но ако това ти стане ежедневие, определено има проблем. Животът е кучка. (Изтъркано). Обществото ни не струва. (Изтъркано) В странни времена живеем наистина… (Изтъркано). Останаха ли нормални хора? Ти, чувстваш ли се нормален?

Нищо не остана… Понякога имам чувството, че проблемът е в моята гледна точка… До сега не съм слещал човек, гледащ по сходен начин на света… Всъщност, Савата. Даа, Савата е пич. :) Ма и него го преебават като мен. Е, той поне е умен и ще стане човек от него. Специален поздрав за Савата със NightWish- Nemo

Дидо out

Хм… Едно спазено обещание. (: (За съжаление изгубило давност)

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Искаш ли да ти кажа една тайна? Сърцето ми е твое. За теб заспивам, за теб се събуждам. За теб дишам, за теб живея..Ти си  в основата на всяка моя усмивка, на всяка радостна мисъл… По-нежна от полъха на топъл летен бриз, с очи по-красиви от Изгрева. Очи  в които гори  пламък, който вечно е там, и  винаги излъчва надежда, дори когато си тъжна. Знаеш ли, че имаш най-красивото лице?  Най-изящната фигура, най-топлите ръце…Знаеш ли,  колко си съвършенна в този миг?  Любов? Не знам… Знам какво  казва сърцето ми. Сърцето ми е влюбчиво, лесно ранимо. Сърцето ми е отворено и чувствително. Сърцето ми търси теб… Сърцето ми е твое…  Хей, искаш ли да ти кажа една тайна?  Това всъщност си е нашата тайна, нали?

 

                                           * * * * *

 

 

Навън беше студено. Мрачно и подтискащо. Тя стоеше на прозореца, и го чакаше. Дали щеше до дойде?   Всяка сряда идваше. Но този път, тя беше поразена от някакво странно, необяснимо и отчайващо предчувствие. От времето? Затвори си очите, и си спомня първата им среща. Преди толкова много време…

    Отново валеше. Но тогава  дъждът беше топъл. Топъл летен дъжд, който докосваше нежно тялото й.  Беше приятно. За това тя не бързаше да се прибере. Разхождаше се по   алеята и си мечтаеше за нещо ново и различно. Около нея, хората бързаха. Бягаха, подплашени от водата.  Като мравки, бързащи да се приберат в жалките си мравуняци… Тогава го видя- единствения човек, който правеше същото като нея. Единственият, който не бързаше. Единстевинят, чиито замечтан поглед, приличаше на неиния. В момента, в който го видя, почувства нещо. Дали беше любов от пръв поглед? Не. Тя не вярваше в любовтта. Любовтта, беше твърде натрапчиво и обвързващо чувство. И въпреки това, не можеше да отлепи поглед от мъжа отсреща. Излъчването му я заплени… Тя трябваше да разбере, кой е той…

 

    * * * * *

 

    Стоеше на паркинга и се наслаждаваше на новата си кола. Всъщност, тази кола, беше всичко друго но не и нова. Беше модел Форд от 1985-та.  Беше я купил изгодно настаро. Не бе кой знае какво, но него не му и трябваше нещо повече. Дъждът го свари точно в тази позиция.  Той обичаше топлия летен дъжд, за това не се прибра в колата си, а тръгна бавно по алеята. Около него, хората бързаха да се скрият. Алеята опустя, а той вървеше все така бавно, и сигурно напред. Харесваше му начина, по който  капките се стичаха по лицето му, как се пропиваха в дрехите и косата му. Беше толкова освежаващо. Как беше възможно, хората да не харесват това чувство? Вървеше и си мечтаеше, да срещне, разбиращ поглед. И тогава я видя. Единствената, която не бързаше.  Излъчваше топлота, която той не беше срещал никъде. Лицето й, беше гладко,  а очите се рееха в мечтите. Той, разбра, че тя е точно като него.  Дали беше любов от пръв поглед? Трудно беше да се каже. Излъчването й, го заплени. Той трябваше да разбере, коя е

 

 

*  * * *

 

 

     Старата клошарка, стоеше седнала на ръба на тротоара. Вече не беше толква подвижна колкото преди. Трябваше да си почива все по-често и по-често. Годините казваха своята тежка присъда. Ванеса не винаги е била такава. Преди имаше живот, дом семейство… Но животът е живот, защото не винаги е живот… Тя беше единственият човек, който разбра, какво се случи.  Единственият човек, който видя началото и края. Тя беше там, и усети топлия нежен летен дъжд. Усети и силата на  страховитата и мрачна буря… Тя бе там и знаеше, че не колата уби младия мъж. Той падна много преди това. Но  не можа да направи нищо…Сподавеният й, отчаян вик, просто замлъкна в стихията…

 

                                       

                                          * * * * *

 

 

 Раздиращ гръм. Блясъкът на светкавицата, премина върху напрегнатото й лице, осветявайки красивите й и нежни черти.  Тя чакаше на прозореца.  Чакаще нещо, на което не му беше отредено да дойде…

 

                                                                                          DVD

 

Реклама.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Как се чувствам морално задължен да правя реклама сега… Мръсни гадини!

След рекламата на Кари, следва да порекламирам Алексей.

http://87.97.249.125/blog/   Много хубаво блогче с уникална визия. Определям скина, като дървен, защото това кафяво ми напомня на дърво, но г-н Павлов като че ли се подразни на това. Междудругото, г-н Павлов, надявам се да не откривате правописни грешки във въпросната реклама, защото тогава няма да си простя. Да проявявам неграмотност в реклама на блога Ви. Но нищо де, ще ми направите забележка! :D Шегата настрана, това блогче е наистина едно интересно четиво, създадено и обгрижвано, както Алексей се изрази, от човек, който го обича. (+

NeXT…

http://skru4.blogspot.com

Доста интересно блогче, представящо света под доста различна светлина. (+ Притежателят му притежава огромен трезор, пълне с пари, не ги споделя с никой, пести  и пести и се самоопределя като паток… :D Аз пък му дължа бира. Няма да сгрешите ако разгледате и този блогър. :)

Рекламата струва по 5 лева на пост. Стига толкова промоции. ;P

Шегувам се разбира се… Май… :P

Матурите излязоха!!!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Успях да се добера! Искам да поздравя първо преподавателката ми по математика и моя класна г-жа Радка Симеонова,  Влади и Нео, които бяха колеги в стаята за мъченията. Искам да ви кажа приятели, че изкарах 4.78 на матура, от която не разбирах почти нищо! И се гордея с това! 

Искам да поздравя г-жа Гинка Кръстева, която толкова добре ми помогна през тези две години, със стила си и начина на преподаване! Госпожо Кръстева, по вашият предмет аз изкарах 5.38, без предварителни къщни подготовки! Разчитах единствено и само на нещата, които научих във Вашите часове!

Обичам ви хора!