Nemo`s Gate http://nemosgate.org No fate. Sun, 20 Jul 2025 20:30:07 +0000 http://wordpress.org/?v=2.6.3 en Исси, липсваш ми! http://nemosgate.org/?p=2396 http://nemosgate.org/?p=2396#comments Sun, 20 Jul 2025 20:30:07 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2396 Хайде, Нирв. Пиша втори призив в рамките на една година. Липсват ми птичките. ПОяви се от там, където си и ми кажи- ХЕй,Жълт!

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2396 тук вече никой не чете http://nemosgate.org/?p=2394 http://nemosgate.org/?p=2394#comments Sat, 20 Jul 2024 19:42:16 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2394 За това ще си позволя да го напиша.
КОгато направим опит. Да вниквем в погледа на човека отсреща. Когато се научим да изслушваме. А не да се поддаваме на първични изводи. Когато разберем, че да лъжеш не е по-добре от това да си честен. Когато спрем да наказваме грозната истина, в полза на нежната лъжа, когато спре да ни е страх да се отпуснем. Да дишаме. Да живеем. Да летим. Тогава може и да имаме шанс. Аз съм глупак и това ми отива.

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2394 Нирв, ако някога прочетеш това… http://nemosgate.org/?p=2392 http://nemosgate.org/?p=2392#comments Sun, 20 Aug 2023 00:24:12 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2392 … пиши ми, моля те! Имаш ми фейсбука! В блога ми го има и имейла. Тази нощ чакам птичките и се сетих за човек, с който не сме говорили от години… Липсва ми нашата комуникация. ;>

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2392 Има ли смисъл… http://nemosgate.org/?p=2389 http://nemosgate.org/?p=2389#comments Tue, 23 Nov 2021 05:27:33 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2389 … след като няма значение? Щастието, то е нещо, което градим сами.  А какво става, ако го разрушим? Как се научаваме да живеем със собствената си глупост? А правилно ли е да оставиш щастието си в ръцете на друг човек? И точно когато го загубиш да осъзнаеш, колко безперспективно е битието без него? Разбира се логическият отговор е НЕ. Никога не трябва да се допуска настронеията ни да зависят от други хора. Но сърцето… то е готово да спре само от един поглед. И отново да забие само от една усмивка. Студенината го убива. Искам да се науча да не чувствам нищо. Има ли бутон за изключване на болката? И изобщо… има ли смисъл… след като вече няма значение за теб?

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2389 http://nemosgate.org/?p=2387 http://nemosgate.org/?p=2387#comments Sun, 21 Nov 2021 07:41:48 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2387 Как се чувствах преди една година ли? Щастлив. Как се чувствам сега ли?Безперспективно зле. Чак ми се мре. Интересно как ли ще се чувствам след още една година…

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2387 Сив http://nemosgate.org/?p=2384 http://nemosgate.org/?p=2384#comments Thu, 11 Nov 2021 04:22:10 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2384 Когато загубиш желанието за живот… остава само сивото. Капката цвят  погълната от сивотата,  вятърът - смразяващо сив, дъждът- мокър и сив, денят  мъгливо  сивеещ,слънцето безлично сиво наднича из зад сивите облаци…А сивата ти душа се е облегнала на сивия прозорец и брои малките сиви капчици ноемврийски дъжд. Поглеждаш със сивите си очи долу… към сивата улица. Виждаш потоци от цветни и щастливи хора. Сива сълза потича по бузата ти и докосва сивите ти устни. На вкус е сиво-солена.
Защото нищо не продължава вечно… дори студеният, (сив), ноемврийски дъжд.

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2384 http://nemosgate.org/?p=2379 http://nemosgate.org/?p=2379#comments Mon, 14 Jun 2021 12:09:09 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2379 Седя си. Тук. В тази прашна стая. Затворен. И си мисля за смисъла на живота. И има ли такъв изобщо. Поглеждам през прозореца. Светкавица. Наострям уши. След светкавицата винаги следва гръмотевица. Те всъщност се случват по едно и също време. Но информацията за тях достига в различни интервали. Първо светилната, после звукът. Ето го и него. Гробната тишина е раздрана от небесния вой на хиляди обречени души. Кап- кап. Неизбежното започва да се случва. Небето плаче. С едри, студени и чисти сълзи. Сълзи, които срещайки земята се  превръщат в  мръсни и кални ручеи смрад. Безмилостните реки от черна кал  помитат всичко пред себе си. Краят им е предизвестен. Дълбоко под земята. В зловонния канал. Бягам! Не заставам на пътя им! Но… аз също съм обречен. И въпреки това крача! Крача бодро под студения есенен дъжд. Защото те виждам. Точно там. На края на последния сив и намръщен облак. Ангел. С разперени ръце. Истинска ли си? Чакаш ли ме? Ще успея ли да те достигна? Нощта отново става ден. За секунда. Небето пак изкрещява. Но аз знам. Ти си там. Чистата. Истинската.  Теб, на която подарих моето сърце. Пази ми го. Аз идвам.

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2379 Монолози на огледалото . 151 http://nemosgate.org/?p=2376 http://nemosgate.org/?p=2376#comments Sun, 18 Apr 2021 16:46:36 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2376 -Къде си?

- Къде съм?

- Къде си?

- Тук. Спя.

- Защо?

- Защото съм инертен.
- В кое огледало те виждам?
- Зависи. В колко огледала се гледаш?
- Гледам онова. Старото. Зеленото Пукнатото. Навремето беше в банята ми.
- Значи ме виждаш от там.
- Но от там не се виждаше нищо! Все се режех, докато се бръснех.
- Явно сега се вижда.
- Мислиш ли?

- Не, сигурно пак се фантазираш…
- Имам богато въображение.

- И какво виждаш? В твоето… богато … въображение? За какво копнееш?
- Щастие. Без тази буца. Искам буцата да я няма.
- Буца?
- Тази буца, която живее в гърлото ми. Вече толкова години… За която забравям единствено, когато се потопя в работа. И която се появява отново, и отново и отново.
- Звучиш като бременна жена в цикъл!
- Да, чувал съм за такива.
- Ами недей да звучиш така?
- Що е то душа? Ти ли си душата ми? Защо се смееш?
- Не се смея. Ти се смееш.

- Искам да знам. Как да открия истината. Как да се почувствам отново свободен. Как да се почувствам щастлив.

- Вземи антидепресанти.

-?!

- Нещо по-дълбокомислено ли очакваше? Хм, извинявай. Затвори очи, представи си едно безкрайно море и вълничките, които се плискат в брега, слънцето, което тъкмо изгрява, краката ти, заровени в чистия пясък, вдишай от соления утрешен въздух… Дълбоко… Какво?! Не е ли достатъчно поетично за теб?

- Ти ми се подиграваш.

- Хайде бе?! Мислиш ли?

- Май ще погледна в друго огледало.

- И нима смяташ, че ще видиш нещо по-различно? Ти си един малък, нищожен,нещастен човек, копнеещ по някакво си минало, когато евентуално си бил една идея по-щастлив.

- А ти какво си?

- Аз съм мъничката частичка от душата ти, която все още пази самоуважението си…

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2376 Живея http://nemosgate.org/?p=2374 http://nemosgate.org/?p=2374#comments Sun, 18 Apr 2021 08:00:36 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2374 Живея в миналато.
Защото ме е страх от настоящето. Страх ме е и от бъдещето. Миналото. Това е нещо строго определено. Забелязал съм, че имам странната способност да гледма на миналото романтично. Спомням си само добрите неща от него. И може би за това все гледам жадно в миналото. Когато беше пролет, когато миришеше на липи, когато въздухът беше ароматен, а перспективата- красива. Тогава, когато не ме беше страх от настоящето. И гледах жадно към бъдещето. Понякога ми се иска да имам смелоста и куража на онзи Дидо. Той беше добър човек. Имаше някакви наченки на самочувствие даже. Ех, миналато. Черно-бели спомени от едни по-романтични и по-прости времена…

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2374 http://nemosgate.org/?p=2371 http://nemosgate.org/?p=2371#comments Wed, 07 Apr 2021 18:23:44 +0000 NeMo http://nemosgate.org/?p=2371 Имаше една песен на Д2…

Абе не е на Д2. Всъщност оригиналът е на Щурците. Но, това не е важно. Та в тази песен, по-точно в клипа й лирическият герой (Дичо), губи гласа си. И Д2 търсят нов вокалист. В края на песента, Дичо си дава сметка, че всъщност може да пее. МОГА ДА ПЕЯ! Връзката?

Аз съм Дидо. И все още мога да пиша. МОГА ДА ПИША!

Здравей ти специална моя , която ми го припомни. С най-звучното и нежно име. Защо трябва да ти казвам на галено, след като цялото ти име е точно като теб: най-прекрасното на света.
Благодаря ти, че се появи в живота ми. Скоро ще напиша нещо специално за теб.
Но ще ти го покажа лично на теб. И само на теб.

Сега нека прожекторите да паднат върху една интересна тема от деня. Имало едно време един ковид19 и масовата истерия, която се създала около него. Имал 4000 мутации!  Ваксините имали за цел да ни чипират… а снощи гледах клипове как по маските, които са задължителни, се разхождат червеи. Е, според повечето умни хора, това са просто влакна, но… не червеи са. Е, движат се само, като се намокрят, или като дъхнеш срещу тях… но не.. червеи са. Но всъщност не сааааа… Това най-вероятно са ония чипове, дето ги слагат и във ваксините. Дори и да не се ваксинираш, да го дишаш там. Мда, злият Бил Гейтс стой зад всичко. А  и да не забравим- един мармот завиваще шоколава в станиол! Това е много важно!

Но ако погледнем на нещата по-сериозно… Трябва да си абсолютен кретен, за да отричаш такава глобална пандемия. Ами май това имах да кажа по този въпрос.

Сега да оставим ковида и да отидем на нещо по-важно.

Семките. Слънчогледовите семки. Защо пък семките да са толкова важни?! Ще ви кажа! Защото успокояват нервната система. Монотонно, еднообразно и повтарящо се действие. Шлюп-шлюп, пу-пу-, гълт-гълт. Има различни видове семки. Аз най-много обичам папагалските. Но пък има на различни фирми. Аз съм фен на Керпи. (минутки за реклама)

И накрай, но не на последно място за новя парламент!

Всяко заседание ще се открива с балег Магаданс и Ку-ку бенд. И всяко задседание ща завършва с виц, непосредствено преди танца за закриване на балета!

пп- благодаря ти, Прекраснице!

]]> http://nemosgate.org/?feed=rss2&p=2371