Nemo`s Gate

Три

NeMo — Sat, 04 Sep 2010 16:50:13 +0000

Тръгваш. Напред. Вървиш. Напред. Бягаш. Напред, и все напред, и напред, и пак напред, и НАПРЕД! Вълшебното на утре-то, е че все още не се е случило. И не можеш да знаеш със сигурност, какво точно ще ти донесе то. Едно обаче е сигурно- посоката ти е точно към това Утре. Вчера? Това е чаровното, меко изпълнено с опияняващо ухание място, от което идваш. Например онази вечер, когато бяхме седнали на една пейка, бяхме се хванали за ръце, аз те гледах, и се усмихвах. Ти ме попита защо се усмихвам. Аз въздъхнах. Усмихвах се на моята странна, лишена от смисъл логика, която безпогрешно те свързваше със една мечта. Навън беше студено. Студено и сиво. Но това нямаше значение. Нашата малка, цветна пейчица ни топлеше. Светът е карисв, когато ти си наоколо.Вчера. Приказката, която те приземи в опустошеното днес. В което небето е празно. В което теб те няма. Тук е мъртво. Раздиращо. Раздробено на атомчета, блъскащи се безцелно, отчаяно търсещи единството на цялото… Тази приказка ще те изхвърли на бреговете на далечното и смразяващо утре. Нещо което сега не можеш да си представиш… Но….. Може би някъде там, сред океана от безплодни емоции, ще има малка, топла и цветна пейчица…

Стена

NeMo — Fri, 03 Sep 2010 06:19:05 +0000

Има голяма, масивна и безчувствена стена. От едната й страна е Тя… От другата- Той. И никой не знае какво има отвъд. Не е ли жалко това? Винаги ще ги виждаш отстрани. Две безлики сенки, отчаяно се стремят една към друга. Търсят цвета в деня си. Магията на това да почувстват нещо различно от лепкавия студ на една зловеща нощ. Идеята, с която могат да станат плътни същества. И да вкусят от насладата на морския бриз, гальовното докосване на две сплетени ръце, Изгрева? Тишината е нарушена. Те плачат. Красив, нежен плач на две същества, които не са от нашия свят. И никога няма да бъдат… Но…

Стига ти толкова гледане. Омръзна ти. Имаш по-важни неща да правиш. Например да се блъскаш в твоята лична голяма, масивна и безчувствена стена, с надеждата, че някъде там… някой прави същото…

NeMo — Thu, 02 Sep 2010 20:02:16 +0000

Имам 500 одобрени коментара. и около 9000 спам коментари, който г-н Аксимет дружелюбно праща да се… Както и да е. Току що осъзнах, че за да продължа живота си по безгрижния начин, по който го живеех до преди известно време, трябва да си изясня нещо. Не знам защо така упорито ровя в това минало. Но съм сигурен, че нещо от него упорито ме тегли все назад, и назад, към няколко глупави момента, към шепа видимо безсмислени чувства. И честно казано не знам как да се отърся от това. Трудно е, когато някой безгрижник, остави такава дълбока и огнена следа в теб… Понякога се чудя, защо на моменти съм токова мекушав… В крайна сметка, нещата се нареждат, когато не ти пука за тях. Вложиш ли частица пукизъм… и става… е определено не става това, което искаш да стане. Все още те анализирам трескаво, макар, че мина толкова много време. И все още се чудя, защо подяволите?! Защо все още ми пука за теб, след като не трябва?! Съвсем несъзнателно с помощта на ютъб започнах да си възстановявам един плейлист от преди 2 години… Страно е, защото последниян няма нищо общо със случващото се.

Мразя се като пиша такива глупости.

Отново за моето малодушие

NeMo — Mon, 30 Aug 2010 19:37:18 +0000

Седя си, и си разглеждма тоя сайт- http://www.schiller-schule.info/ , дето навремето аз го направих, но по някое време като завърших от Дойчето го взеха, попромениха малко дизайна,и воала. Има Дидо, няма Дидо. Чудя се толкова ли съм тесногръд, че не мога да го преглътна това? Минаха около 5 години от както го създадох. И все пак ме е яд. Все още. И то не защото са го преправили, а защото никой никъде не споменава, кой беше първият човек, който си похаби сумати нощи да направи нещо. Не е честно така. Но е напълно в стила на това училище. Където няма значение кое как ще стане, важното е да стане. Най ми е забавно как са преписали индекса буквално от моята страница. Ако обърнете внимание най-долу има нещо за вестник “Сияние”. Това беше моя идея. Излезе точно един брой от него. През май месец година 2006-, ако не се лъжа. Интересното е, че явно даже не се редактират страниците, който са copy-paste. Нищо де. Виновен съм си лично и конкретно аз. Като бях на 15, не знаех що е то авторско право, и има ли почва у нас. Грешката беше моя. Въпросът със случващото се- морален. Сещам се как каза Пламен Иванов ме попита преди 5 години какво искам да кандидаствам. Аз му казах. Той ми се усмихна и каза- ще помагаме с каквото можем. Влязох сам в университета. Помогнах си сам. Седнах си на гъза. И учих, учих, о и между другото учих. Но това е Дойче Шуле за мен- изплетено от лъжи, лъжи, лъжи, премятаници…. о и лъжи! Тогава исках да се занимавам с литерутара междудругото. Ще стана инженер, дай Боже. Но все още продължавма да желая да се занимавам с литература и някакъв тип журналистика. Една тайна- точно за това създадох преди малко повече от две години този блог. За да мога да пиша някъде. Понякога се получава красиво, понякога - слабо и грозно. Но за мен важното е, че имам къде да пиша, когато ми се допише. (=:

Песента е поздрав за теб.

NeMo — Sun, 29 Aug 2010 08:59:51 +0000

Честно казано не ми се учи по тоя САЛС. Трябва ми някакъв стимул. Пък и откровено, или учебникът е написан доста неразбираемо, или аз съм идиот. Готов съм да заложа на второто, защото все пак се познавам. Особено часта с картите на Вейч. Всъщност, това е най-голямата гадост в цялата история. А иначе били прости. Или поне така ми казват. :d Мамка му и карти. Така де, общо взето съм доникъде. Глупавата работа в цялата история е, че съм поставен в ситуация както от преди една година. И с 3 да го вема, пак ще си взимам стипендия. Така беше и с ТЕТ-а навремето. Е, ТЕТ-а го взех. Но ТЕТ-а е песен в сравнение с това. Това е… УЖАСТ! УЖАСТ! УЖАСТ! (Т-то е за благозвучие). И абравиатурите. Ужасни са! Нищо де. Хванал съм се на хорото, ще го играя. Просто нямам стимул в момента… Но пък да си го оставя за после… Не се знае с какви гадости ще се срещна тази година… Но имайки напредвид факта, че направих своя избор… Имах избор межу хардуер, който ми осигуряваше нови срещи с готини даскали, но не ми харесваше самата идея, и софтуер, който ми осигурява нови срещи със …………… даскали, но пък мен си ме влече програмирането. И така общо взето писах софтуер, пък каквото ще да става. Дразни ме това, че имам само един невзет изпит. Не може така. И все пак ми трябва стимул. А най-глупавата работа е, че освободих ОРганизация на Компютъра, и взех от първи път Цифрова схемотехника- две дисциплини, базирани на САЛС. А САЛС-а ми виси на ликвидация. Това е наистина абсурдна ситуация :D Ама като знам, че става въпрос за моята скромна натура… Казах ли, че ми трябва стимул? Не? Да? Както и да е. Отивам да го дъвча, пък каквото го издъвкам. В крайна сметка… Абе да. Както и да е.

А това е една старичка песен. Въпреки, че имайки напредвид, че четете фен на Queen, AC/DC и прочие, даже се води млада. Въпреки, че честно казано Black Eyed Peas изобщо не са ми в стила. Но пък имат една-две интересни песни. Поне са интересни (:

NeMo — Sat, 28 Aug 2010 09:49:13 +0000

Е, завърнах се от Балканските истории. Навръщане се срещнах с една костенурка, която се мъчеше да пресече шосето. След малко помощ успя. Хубаво е, че никой не я прегази, защото беше сладур. Въпреки, че показа доста солидни умения в пикането :D . Смъкнал съм снимките, ако някой проявява интерес да свирка. ;) Сега отивам да се САЛС-я, че… (:

Парад на смъртта

NeMo — Thu, 26 Aug 2010 11:29:31 +0000

Ето я и с малко закъснение втората глава от моето пътуване. Вчера тръгнах посока Рибарица. Минах през Природо-научния музей. Това, което видях, беше парад на смъртта. Те нямат очи…

Честно казано излязох доста подтиснат от там. Но до самия музей тече река. Не. Река е малко силно казано. Да го наречем поточе.Опитах неуспешно да мина до другия бряг по камъните без да се омокря. Сигурно съм бил интересна гледка. Обещавам, когато си хвана някакъв по-приличен нет, да пусна повече снимки. Днес вече съм в Рибарица. Във едни вилички. Красиво е. Чисто е. Имах много да кажа, но друг път. Ако бях започнал да пиша това снощи, щеше а е доста по-добре. Сега просто не съм в подходящото настроение. До когато.

NeMo — Wed, 25 Aug 2010 07:45:05 +0000

Отказах се от морето. Пътувах. Пиша това от Троян. Отседнах в едно хотелче тук. Като че ли само за вечерта обаче. Не ми харесва. Прекалено е оживено. Днес смятам да се пусна към Рибарица. Имам много красиви спомени от там. И не е далеч. Преди това мисля да мина през Троянския манастир. Всъщност перфектния Балкан си го представям- сам, в някое затънтено местенце, където да чуваш птиците, а не шума от минаващия автомобили. Където асфалтът е лукс, на всякъде е зелено, и където можеш да дишаш и да дишаш, и да дишаш. Искам тераска, която да гледа право срещу някой хълм, над който сутрин можеш да наблюдаваш Изгрева. Значи ми трябва тераса с източно изложение. (: Умен съм бе.Единственото, което ме притеснява, това е дали ще мога да сколасам да си науча за ликвидацята… Но Балканът е толкова спокоен, красив, неописуемо радващ, че… Морето не е така. На морето трябва да се бориш за всяка глътка въздух, за всеки сантиметър място. Тук не е така. Тук е…. планина. Харесва ми. Стига толкова.

За втори път слагам тази песен.

Съзнание

NeMo — Mon, 23 Aug 2010 18:23:43 +0000

Пусто
Празно.
Превъртане.
И отново пускаш старата лента.
С надеждата пак да се случи.
Но това е просто един стар, прашен,
черно-бял филм, лишен от смисъл.
Под звуците на една докосваща песен.
Къпейки се във фонтана от емоции.
Наречи го живот.

.

NeMo — Sat, 21 Aug 2010 10:49:46 +0000

Заспах късно. Сега е отново късно. Беше преди много години. Боря да се откъсна от сладките окови на съня, който ме влече все по-надолу и по-надолу. В един момент няма да мога да се събудя. И го знам. И ме е страх от това. За това водя тази битка. Неравностойна. Психически неиздържана. Грешна. Битката за това да съществувам. Те някога казаха- ти си твърде опасен за да съществуваш. Затвориха ме в тази стая с четири стени и без лъч надежда. И аз спя. И сънувам. Все едно и също. Сънувам нея- огнената принцеса на моето (не)битие. Моята светлина. Моят трепет. Моята единствена и вечна любов. Жената, която погубих в отчаяниянието си. Убиец- казаха те! Неконтролируемо истински. Животински. Непринудено. Естествено. Природен закон на моето съществувание.

И сега… Аз спя. И знам, че не трябва да се събудя. Знам, че нямам правото да го направя. И въпреки това, всяка капка от моята истина се бори за да отворя очи отново. Пази се от нощното небе… и от създанията продещи в него…

D.V.D.

пп знам че е психарско. :D