Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Напред! Напред! Напред!
По път, безлюден, празен и тих.
Пътят е твой. Сърцето й- да.
Камък скришом си пожела,
съживен от отдавна проронена сълза.

Напред! Напред! Напред!
С бодра крачка и със невиждащи очи,
стъпки навред, светлина - малко във встрани-
отдавна  мъртва във нашите Мечти.

Напред! Напред! Напред!
От мъртвешка безчувственост обзет.
Тя - твоят отдавна забравен,
далечен, лъжовен и  бледен обет.

Някога сърце имаше ти.
Съживено от нежните й захарни сълзи.
Кап-Кап. Кап-Кап.
Само път остана.
И песента.
На леко ръмящия,
топъл и безчувствен,
пролетен дъжд.

Долу.

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Писна ми от клишета за мрачна и черна нощ. За дълбоко и беззвездно небе. За някой, който се разхожда сам в този мрак- далечен и безпощаден. За бледата, мъждукаща светлина, която той търси отчаяно и безнадеждно. Защото надеждата е нещо, което винаги ще съществува. Ако не в реалността, то поне в мислите ни. Нашите объркани, грешни и далечни мисли. В които слънцето изгрява. В които нищо не е толкова… А защо да не е… зелено? Червено? Лилаво?

Поех си въздух. Дълбоко. Рязко. Хриптящо. Но въздух- нямаше. Само този парещ студ, вселяващ се в съществуванието ми. Дълбоко. Болезнено.  Отворих очи за да видя света. Но свят- нямаше. Само мрак. Пронизващ. Обгръщащ. Всевластен.  Разперих ръце за да разбера къде съм.  Къде бях? Трябваше да боли. Неизмерима, неописуема нечовешки жестока болка. Но болка нямаше.Опитах се да си спомня… Кой съм аз? В измореното ми и празно съзнание  бавно започна да се очертава смътен и неясен образ. Нейната усмивка. Нейният поглед. Чувам го - нейният красиво-неповторим смях, в който се влюбих толкова отдавна.В онази топла почти лятна нощ, в която звездите грееха, а луната се усмихваше от небосвода. Когато топлината й ме обгърна. Един самотен ангел. Това беше тя. Толкова отдавна. Толкова далечна. И толкова ярка.  “Обичам те”, опитах се да кажа.  Но ние не говорим. Ние не можем.  От празните ми очи се стече капка черна кал.Ослушах се.  Тя все още е някъде там.Отдавна ме е забравила. И е продължила напред. Защото тя може да го направи. Винаги го е можела.  Аз ли? Аз съм тук. И размишлявам. Имам Вечността пред мен. Справям се някак си. Но наистина… Наистина, не е лесно да си мъртъв. ..

Нашата луна

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Тъмна и ясна нощ. Осветена само от няколко звезди. Провирайки се бавно в мрака към греховната ти светлина все по-добре осъзнавам, че  отчаяно се нуждая от теб.  Когато те видях там, застанала. Гледаща в нищото. Казах си- Виж, това  е жената на живота ми. Какво правя? Къде отивам? Всичко ме води към теб. Всички пътища започват в нощта. И свършват под безлунните звезди,  хврърлящи загадъчната си светлина върху красивите ти, измъчени черти. Заставайки с каменно изражение срещу теб. Ти така и не знаеш каква дива душевна борба водя. В мен бушуват стихии.  Огнени. Адови. Грешни. Ти ме поглеждаш.  И бавно се усмихваш.  “Красива си”, помисям си.  “Здравей”, казвам ти.  Гледаме се. С интерес. Сякаш се виждаме за пръв път. Дълга и тъмна коса. Дълбоки и цветни очи.  Малка и пъстра ръка.  Една танцуваща тайна е заложена в нас. Две тъмни сенки, бавно потъват в нощта.  Ето я. Току що изгря нашата луна.

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

Нощ-мрачна и беззвездна.
Цел- далечна  и грешна

Сигурно го споменавам за пореден път, но не вярвам в съдбата. Вярвам в закона за възвръщането. Равното противодействие. Ако зарежеш, ще бъдеш заярзан, ако нараниш ще бъдеш наранен. Както се отнесеш, такова ще получиш. Някаква фалшива надежда. Един бездарен фарс. Една слаба актьорска игра. А прожекторите ослепително сочат към теб. Към теб и само към теб.   Публиката очаква. Вече са нетърпеливи. Давай, изиграй отново играта си! Скрий тъжните очи зад  нарисувана усмивка. Потопи отчаянието си в измисления ти свят. Малка моя актрисо. Покажи им колко си мила и коравосърдечна. Как можеш да правиш всичко със всички. И отново да си ти. Покажи им каква манимупалативна кучка си. Покажи им това, което  един ден ще се случи на теб. Бъди  мострата. Кукла. Ти  си нищо повече от усмихваща се кукла с агонизираща душа. О колко много те обичам.  Аз съм просто влюбен глупак.

Нощта на пълната луна

Author: NeMo  |  Category: Опитвам се да пиша ;)

-Това ти ли си? , казах и погледнах невярващо.

Странно беше. Тя отново се беше появила. Нямаше я от толкова много време. Сега отново бе в съня ми. Приказното момиче с черните къдрици, и дълбоките очи, които бяха цветни. Нещо крайно нетипично за сън. Сънуваме в черно-бяло казват. Аз те сънувам в цветно. ЕДинствената цветна картина на сивия фон на нощта.

- В една нощ ще се появявам- казваше тя.

В нощта на пълната луна.   Много пълни луни минаха от тогава. Какво ли беше я накарало да се напомни за себе си точно сега? Точно, когато  най-сетне бях успял да се откъсна от нея. Сигурно този факт.

Усмихна  се. И аз отново я хванах за ръка. А тя беше малка, топла и любяща. Перфектният актьор. Тя обича да ме гледа как се гърча на земята. Как стена в дива агония по нея. Пие от надеждата ми, индигира цветовете ми.И се смее. Този звънък, красиво-зловещ смях. И така, докато единственото цветно не остане тя. Тя и само тя.  Ти и само ти. Отново поисках да съм с теб. Отново се отдадох на животинското желание. Защото ти беше по-силна от мен. Обичам очите ти. Обичам косата ти. Обичам как изглеждаш.Обичам естеството ти. Обичам те отгоре, до долу. И от долу до горе.
Време е отново да пиеш от кръвта ми. Пии, докато отново падна  бездиханен върху твоята нежна гръд. Пии, любима! Аз съм твой!